Биологични основи на свиневъдството

Съвременното свиневъдство е високопродуктивен отрасъл на животновъдството с голям производствен потенциал. За реализирането на възможностите е необходимо пълно взаимодействие между генотипа на животните, хранене, развъждане и др.  В историята на свиневъдството на нашата страна има ясно разграничими периоди на възход – до 1990 година, и на спад в отрасъла – 1990-2010 година, когато броят на свинете намалява до няколко пъти. 

Наред с броя, промени настъпват и в породния състав на отглежданите свине. До 1999 г. в промишленото свиневъдство се отглеждат 8 породи, от които 4 имат съществено значение (Голяма бяла и Ландрас с английски произход, Дунавска бяла и шведска Голяма бяла) и 4 породи (Дюрок, Ландрас CH, полска Голяма бяла и Хемпшир) се отглеждат в ограничени популации. Започва и масов внос на високопродуктивни породи и хибриди, което води до пълното изчезване на породи като Пъстрата дерманска свиня, Българската бяла свиня, Бялата клепоуха свиня, Мангалицата и т.н. Породите свине, специализирани като майчини и бащини линии, и подходящи за интензивно отглеждане представляват близо 98% от отглежданите свине. Местните породи като Дунавска бяла и Източнобалканската порода формират останалите 2 % от отглежданите свине, като представляват ценен генетичен ресурс, а произведеното от тях месо е със специфични вкусови качества.

Учебната програма по дисциплината “Биологични основи на свиневъдството” дава теоретичните постановки по отношение на биологичните основи на продуктивността на свинете, факторите влияещи върху тях и съответно възможностите за тяхното управление с цел максимизиране на печалбата при производство.