History

Библиотеката на Селскостопанския университет в гр.Пловдив е една от най-старите специализирани селскостопански библиотеки в България. Основана е през 1945 г. (хиляда деветстотин четиридесет и пета), когато е създаден и Селскостопанският университет в гр.Пловдив.

Библиотеката е пълноправен член на Българския информационен консорциум (БИК), колективен член на Българската библиотечно-информационна асоциация (ББИА) и член на Фондация „Национална академична библиотечно-информационна система“ (НАБИС), член на Международния стандартен идентификатор за библиотеки (ISIL).

Стоян Инджев и Русин Филипов бяха ерудирани библиотечни специалисти, директори на Регионалната библиотека в гр. Пловдив, които поставиха основите на библиотечното дело в Южна България.

През 1946-1959 г. Русин Филипов работи във Висшия селскостопански институт, а през 1947 г. е назначен за уредник на библиотеката. Благодарение на него, само за три години, библиотеката се превръща в значимо звено, обслужващо учители и студенти с най-необходимите материали за обучение и изследвания. Той е директор на библиотеката от 1947 до 1964 г. Тогава библиотекарите са само четирима.

В началото Библиотеката е работила на площ от 130 квадратни метра, с двама служители, 40 читателски места и 1535 тома книги. Приоритет на библиотечните работници е било формирането на библиотечните фондове чрез дарения и покупки. През 1960 г. Библиотеката е предприела първите стъпки за организиране на книгообмен с чуждестранни университети и научни институти.

През 50-те години на миналия век библиотечният фонд се увеличава значително и достига 28 449 тома. Липсата на самостоятелна сграда създава трудности. През 1953 г. Висшият селскостопански институт е разделен на два самостоятелни института - Институт по хранителна промишленост и Висш селскостопански институт с два факултета: агрономство и лозарство и градинарство, разположени в сградата на бившия френски колеж „Свети Августин“. Това налага и книгите да бъдат постоянно премествани от сградата на бившето Търговско училище в бившия френски колеж до определеното му място във Висшия селскостопански институт през 60-те години на миналия век.

Интересен факт от историята на Селскостопанския университет и неговата библиотека е, че известният български писател Димитър Димов е бил професор по анатомия и физиология на домашните животни. Той е бил преподавател в Селскостопанския университет. Неговият известен роман „Тютюн“ е написан в университета през 1951 г. 

През 1967 г. настъпва качествена промяна в работата на Библиотеката. Тогава тя е преместена в новопостроения учебен комплекс и заема специално построените и обзаведени книгохранилища. Материално-техническата база е доста добра: читалня за студенти, отделна, самостоятелна читалня за преподаватели и достатъчно помещения за персонала. За своята библиотечно-информационна дейност Библиотеката към Висшия селскостопански институт многократно е избирана за лидер в страната сред университетските библиотеки.

В периода 1965-1976 г. директор на библиотеката е Христина Богданова , а библиотеката има петима служители. 

След Христина Богданова, за директор на библиотеката е назначен Христо Найденов (1977-1986). Той успешно координира звената в информационния център, а именно библиотеката, печатницата и фотолабораторията. Освен всичко друго, Найденов се оказва изгряващ лидер и по негово време библиотеката се превръща във водеща сред университетските библиотеки в България. 

През 1990 г. персоналът на библиотеката се увеличава до 17 специалисти. За кратко, в периода 1987-1990 г., директор на библиотеката е Лалка Тосева , а от 1990 г. до 1996 г. ръководството е поето от Георги Ценкин .

През 1971 г. е създаден отделът за библиографски справки и информация.
От  1978 г.  библиотеката използва  автоматизирана информационна система  за библиографски справки. 
До 1979 г. книгообменът с чуждестранни и сродни институции представлява 15% от общото количество придобита литература (750 тома библиотечни материали годишно, включително 135 заглавия периодични издания, 56 заглавия списания и 200 монографии). Той обхваща 311 академии, изследователски институти, висши учебни заведения по селскостопанско образование и други организации от 32 страни: Русия, Полша, Чехия, Унгария, Сърбия, Германия, Франция, Швеция, Норвегия, Япония, САЩ, Канада, Мароко, Алжир, Мозамбик и други (Горбанова, 1979).

През 1986 г. започва автоматизацията на библиотечните процеси. Днес те включват само издания до 1986 г.

От 1992 г. библиотеката използва специализирания библиотечен софтуер „Автоматизирана библиотека“ на фирма PC-TM. Броят на компютърните работни места е седем. 

В периода 1997-2006 г. директор на университетската библиотека е Екатерина Анастасова . В периода 2006-2017 г. директор на библиотеката е  Светла Куклева.

От 2017 г. библиотеката се управлява от д-р Петя Георгиева, а до 2022 г. целият персонал включва само петима библиотекари.