История

Началото на висшето агрономическо образование в България се поставя през 1921 г. в София с откриването на Агрономически факултет към университета.

С Указ на регентския съвет от 4 август 1945 г., публикуван в ДВ от 20 август 1945 г., в Пловдив е разкрит университет с два факултета – медицински и агрономо-лесовъден, а през 1950 г. се създава самостоятелен Висш селскостопански институт “Васил Коларов”. В него тогава работят 7 професори, 9 доценти, 26 асистенти, от които 5 доктори. Сред преподавателския състав са утвърдени и доказани учени с международна известност като професорите Христо Даскалов, Павел Попов и др. В института са обособени три факултета – агрономически, технологически и лозаро-градинарски, с добре окомплектовани катедри, лаборатории и помощни звена – учебно-опитна база, библиотека и др.

Паралелно в София функционира и ВСИ “Г. Димитров”, но впоследствие, с постановление № 3 на МС от 1977 г., ВСИ – Пловдив се определя като единствено висше училище, подготвящо кадри за земеделието в България.

Висшият селскостопански институт навлиза в нов етап на своето развитие. Усъвършенствани са учебните планове и програми в съответствие с изискванията за подготовка на агрономи по полевъдство, лозаро-градинарство, растителна защита, тропично и субтропично земеделие, утвърждава се следдипломната специализация. Разнообразяват се и се обогатяват формите на учебна дейност, разширява се и се модернизира материално-техническата база. Увеличава се броят и се повишава квалификацията на преподавателския състав. До 1989 г. са подготвени и защитени 104 кандидатски и 34 докторски дисертации. През 1984 г. в института вече работят 58 професори, 69 доценти и 118 нехабилитирани преподаватели (23-ма са доктори на науките, а 138 - кандидати на науките). Постигнати са високи научни постижения в областта на биологическата, химическата, физико-математическата и селскостопанската наука.

След успешна акредитация през ноември 2000 г. Висшият селскостопански институт бе преобразуван в Аграрен университет – Пловдив (АУ) с Решение на ХХХVІІІ-то Народно събрание на Република България, прието на 10 април 2001 г.

Днес в Университета работят 219 преподаватели, от които 106 хабилитирани (професори и доценти).

Аграрният университет е акредитиран през 2013г. от Националната агенция за оценяване и акредитация с оценка 9,29 по десетобалната система. Акредитацията е валидна до 2019г.

Обучението на всички български и чуждестранни студенти се осъществява в четири факултета: Факултет по агрономство, Факултет по лозаро-градинарство, Факултет по растителна защита и агроекология и Факултет по икономика.

От създаването на висшето училище дипломи за завършено висше образование тук са получили повече от 30 000 инженер–агрономи, агрономи и икономисти, от които над 3000 са чуждестранни граждани от 76 страни.

Днес Аграрният университет провежда обучение за образователно-квалификационните степени “Бакалавър” и “Магистър” и за образователната и научна степен “Доктор” за български и чуждестранни граждани.

 

Почетни доктори