Зоохигиена със зоопрофилактика

Основна задача на курса е да подготви студентите-зооинженери успешно да се справят с контрола и изпълнението на програмите по отглеждане, хранене и експлоатация на с. с. животни в условията на практиката, които са насочени към опазване на околната среда, запазване здравето на животните, тяхната висока продуктивност и възпроизводствени възможности през целия им период на експлоатация. Обект на дисциплината са хигиенните и ветеринарно-санитарни изисквания и норми към въздушната среда, почвата, водата и поенето, фуражите и храненето на животните, пасищата, технологиите за отглеждане на различните видове и категории селскостопански животни, оползотворяването на тора и опазването на природната среда от замърсяване съобразно изискванията за благоденствие и хуманно отношение към животните. Студентите получават основни теоретични и практически познания от многостранната и отговорна работа на специалиста по мониторинг на външната среда, оценка на климатичните и метеорологичните фактори, по свойствата на почвата и източниците на водоснабдяване, по анализа и управлението на параметрите на микроклимата, по ресурсообезпечеността и ефективността на производството, по строителството и експлоатацията на традиционна, екологична, биологична или промишлена животновъдна ферма, както и по основните методи и средства за запазване здравето на отглежданите животни и пътищата за повишаване на тяхната устойчивост и продуктивност при устойчиво управление на природните ресурси. Зоохигиената, като учебна дисциплина, служи и за теоретична основа при изготвяне на технико-икономически обосновки при проектиране на животновъдни обекти, вътрешната планировка и технологично обзавеждане на помещенията, режима на хранене и отглеждане, технологиите за възпроизводство и доене на животните, контрола и управлението на микроклимата и различни профилактични програми.

Дисциплината „Зоохигиена със зоопрофилактика” се базира на знанията за строежа и развитието на биосферата и ноосферата, даващи възможност за изучаване на взаимоотношенията между живия организъм (като компонент на биосферата) и средата на обитаване; на знанията по биология, анатомия, физиология и биохимия на животните; на физичните и химични свойства на природните ресурси (въздух, почва, вода), обуславящи средата на обитаване и определящи хигиенните и физиологични изисквания към проектираните и изграждащи се животновъдни сгради, технологии и специфични грижи към животните.
Разкривайки механизма на взаимната връзка и зависимост между елементите на външната среда (природни и антропогенни) и животните, специалистът зооинженер бързо и компетентно ще може да открива и отстранява възникнали неблагополучия при отглеждането (здраве, сгради, технологии)  на селскостопанските животни.