Технология на аквакултурата

Аквакултурата е подотрасъл на аграрното стопанство. Задачата ѝ е производство на хидробионти - риба, мекотели, растения, както и земноводни, за нуждите на човечеството. Често аквакултурата наричат «водно зооинженерство». Като част от глобалното аграрно стопанство и в частност животновъдството, тя има сходни с тях тенденции, проблеми и задачи.

Аквакултурата е отрасълът с най-висок дял на растеж на международните пазари за хранителни продукти. Интересът към аквакултурата е подчертан поради нарастване на потреблението на риба и други хидробионти от една страна, и намаляване на запаси от хидробионти в световния океан от друга. 

За България, аквакултурата е сравнително ново направление. Доскоро тя беше представена само от рибовъдството, като през последните години се развива производството и на други хидробионти. От началото на века, у нас се засилва интересът и към марикултурата. Вече са изградени редица морски ферми. В тях се отглеждат миди, като производството им нараства всяка година. 

В България аквакултурата има големи перспективи и потенциал. Развитието на сектора в следващия програмен период е свързано с «Програмата за морско дело и рибарство (2014-2020; 2021-2027)» която се базира на общоевропейки цели и задачи, определящи аквакултурата, като един от стълбовете на стратегията на ЕС за „син растеж“. Развитието на сектора допринася за изпълнение на индикаторите, залегнали в стратегията „Европа 2020“.

Изпълнението на целите на стратегически документи изисква наличие на висококвалифицирани кадри. Обучението на студентите по предлаганата дисциплина ще позволи подготовката им да бъде адекватна на изисквания на бизнеса. Студентите ще получат знания в областта на хидробиологията и ихтиологията, класификацията и характеристиката на хидробионтите; ще се запознаят с основните технологии в аквакултурата. Значително внимание се отделя на европейско и национално законодателство, свързано с развитието на аквакултурата. Дисциплината е свързана и има връзки с всички дисциплини, изучаващи основните свойства на живата материя и взаимодействието й със заобикалящата я среда, в частност с екологията; ихтиологията; хидробиологията; хидрохимията; развъждането, репродукцията, храненето и здравеопазването на селскостопанските животни.